Това е процесът на оценка на риска за здравето и безопасността на работниците по време на работа, произтичащ от обстоятелствата на възникване на опасност на работното място.
a) избягване на рискове;
б) оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;
в) борба с рисковете при източника;
г) адаптиране на работата към индивида, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работно съоръжение и избора на методи на работа и производство, с оглед, по-специално, да се облекчи монотонната работа и работата с предварително определена скорост на процесите и да се намали тяхното въздействие върху здравето;
а) адаптиране към техническия прогрес;
б) замяна на опасното с неопасно или по-малко опасно;
в) разработване на последователна цялостна политика за превенция, която обхваща технологиите, организацията на труда, условията на труд, социалните взаимоотношения и влиянието на факторите, свързани с работната среда;
г) даване на приоритет на колективните защитни мерки пред индивидуалните защитни мерки;
д) даване на подходящи инструкции на работниците.