Урок 3 Превантивни мерки
Всички знаем усещането, че дробовете ни се стягат и въздухът ни се отрязва, когато се уплашим или изпаднем в паника. Ето защо, дихателните упражнения са важна част от лечението и грижата за себе си. Можете да използвате това дихателно упражнение по всяко време и навсякъде, дори в момента, в който осъзнаете: Внимание; Напрежението се покачва.
- Легнете по гръб на леглото или пода.
- Свийте леко коленете си.
- Поставете едната ръка на гърдите си, другата на стомаха.
- Сега вдишайте бавно и дълбоко.
- Представете си, че дъхът бавно се стича надолу към ръката ви върху корема ви и накрая вдига ръката ви.
- Можете да го контролирате: Коя ръка се движи най-много? Дълбокото дишане повдига ръката на корема по-високо от това на гърдите.
- Сега издишайте също толкова бавно. Представете си как дъхът тече бавно от корема над гърдите обратно над носа.
- Концентрирайте се върху това как ръцете ви потъват обратно една по една.
- Повторете това упражнение бавно в продължение на 5-10 минути.
- Практикувайте няколко пъти на ден.
Заемете удобна позиция.
- Поемете няколко дълбоки вдишвания с корема си. Усещате ли първата релаксация?
- Стиснете двете си ръце в юмруци толкова силно, колкото можете. Това дори може да бъде откъслечно. Напрегнайте мускулите на горната част на ръката и задръжте напрежението за няколко секунди.
- След това – отпуснете. Не оставяйте нито един от мускулите си – на пръстите, ръцете, раменете. Усещате ли освобождаването на напрежението?
Концентрирайте се върху това усещане. - Нека с леко свити пръсти и отворени рамене, ръцете ви да паднат настрани.
- Продължавайте да вдишвате и издишвате спокойно и дълбоко, навътре и навън. И почувствайте топлината и тежестта, които идват с усещането за релаксация.
- Повторете това колкото пъти искате (отидете на други мускулни групи или включете цялото тяло).
Допълнителна информация за четене: Прогресивна мускулна релаксация (pmr), медитация, автогенно обучение (намерете повече в раздела „допълнително четене“)
Други фактори, които могат да доведат до лошо психично здраве: Безпокоене – Насилие - Тормоз
- Тази тема обхваща насилие на работното място, което постоянно е една от водещите причини за трудови злополуки и смъртни случаи.
- То може да варира от заплахи, сплашване, вербална злоупотреба, до тежка вреда, нанесена на работник.
- Тормозът може да се състои от един или няколко инцидента за определен период от време, които създават негативна или враждебна работна среда, която пречи на изпълнението на работата и може да доведе до отказ на работа, повишение или възможност за обучение. Тормозът може да бъде всякакъв вид обидна или оскърбителна комуникация, включително телефон, социални медии, текст, имейл, кореспонденция или лично, агресивни или заплашителни подходи към друго лице, опити за подбуждане или подтикване на гняв в другите.
- С по-прости думи, всичко, което може да накара служителя да се чувства нежелан, изключен, взет на прицел, неудобен, гледан отвисоко или засегнат.
- Тормозът и оскърбленията често идват извън работното място.
- Докато задължение на работодателя е да създаде работна култура, в която всякакъв вид тормоз или злоупотреба е неприемлива, ситуацията става по-трудна, когато тормозът идва отвън.
- Много общински работници изразяват, че чувставт неудобство от негативното отношение, което идва от общото общество, което ги заобикаля, във връзка с работата, която извършат.
- Цивилни лица могат да използват пренебрежителен език към общинските работници по време на работното им време.
Тези инциденти са тежки и трябва да бъдат докладвани.
Пандемия и психично здраве
Центърът за социални иновации направи доклад в началото на пандемията, в който зададе на 221 участници един въпрос:
Какви смятате, че ще бъдат умствените ви граници, след като излезете от карантината?

- Повече работа
- По-голям натиск
- По-малко социализация
- Повече затворени пространства
- Повече стрес за бъдещето
- Тревожи се за здравето и близките си
- Финансов стрес
- Постоянно получаване на лоши новини
- Чувство на безнадеждност
Пандемията се превърна в допълнителен стресов фактор в живота ни.
Нещата се промениха много внезапно и няма „краен срок“ кога нещата ще се върнат към нормалното.
От основно значение е да признаем, че някои неща са извън нашия контрол и просто да ги приемем като един ден в даден момент.